Р Е ШЕНИЕ

 

№…

гр. Ловеч, 16.12.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Й.И., като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №76 по описа за 2011 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по чл.215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

         Постъпила е жалба с вх.№ 778/23..03.2011 г. подадена от М.А.И. ***Х. Ботев №115 срещу Заповед № ДК-02-СЗР-49/21.02.2011 г. на началник на РДНСК-Северозападен район, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „ жилищна сграда”, находящ се в УПИ № VІ-234 в кв.13 по плана на с.Глогово обл.Ловеч общ.Тетевен, с извършител М.А.И., предоставена е възможност за доброволно изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта и, при неизпълнение, е наредено принудително премахване на незаконния строеж. Оспорващият моли съда да отмени изцяло оспорения акт.

Твърди, че е извършил строежа в съответствие с даденото му разрешение за строеж и съдържанието на протокола за даване на строителна линия. Навеждат се доводи, че неспазването на инвестиционния проект от лицето, което е определило строителната линия, не води до незаконност на строежа, извършен в отклонение от проекта, но в съответствие с дадената строителна линия. Твърди, че е налице съгласие от собственика на съседния имот строежът да се извърши на регулация.

В съдебно заседание жалбоподателят оспорва истинността на Констативен акт №6-1/20.01.2011 г. и Констативен акт №6-2/20.01.2011 г. съставени от служители на РДНСК-Северозападен район Сектор Ловеч, и съдът е постановил да се извърши проверка на представените от ответника като писмени доказателства документи.

Ответната страна, РДНСК Северозападен район, представлявана от началник, редовно призована, се представлява от младши юрисконсулт Мария П., оспорва жалбата.

         Жалбата е подадена по реда и в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, от лице, което е адресат на акта и притежава активна процесуална легитимация да оспори акта. Оспорения акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 ал.1 т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.

   Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

   Видно от разпоредбата на чл. 137 ал.1 т.5/а/ от ЗУТ еднофамилната жилищна сграда се явява строеж от пета категория. За него е задължително издаването на разрешение за строеж.

Съгласно чл. 31 ал.1 т.1 от ЗУТ при ниско жилищно застрояване нормативът за разстояние на сградите на основното застрояване до страничната граница на урегулирания поземлен имот е най-малко 3 м.

В чл. 31 ал. 4 от ЗУТ се въвежда изискването разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти да е най-малко равна на сбора от изискващите разстояния по чл. 31 ал.1 и ал.2 от ЗУТ на всяка от сградите до границата между имотите. Т.е. при предвидено ниско жилищно застрояване разстоянието между сградите в съседни УПИ по страничната регулационна линия е най-малко 6 м.

Чл. 134 ал.4 т.1 от ЗУТ забранява влезли в сила подробни устройствени планове да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи.

Свързано ниско застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти се допуска при съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване /чл. 21 ал.5 от ЗУТ/. Съгласието следва да е дадено изрично и да е надлежно документирано, за да може да бъде удостоверено, т.е. да е дадено в писмена форма. В ЗУТ няма конкретно изискване за формата на това съгласие, но с оглед аналогични хипотези уредени в закона, съдът счита, че съгласие по чл. 21 ал.1 от ЗУТ следва да се даде писмено с нотариална заверка на подписа за конкретен строеж.

Следователно при извършването на строежи от V категория, представляващи ниско жилищно застрояване, отклонения от изискването на чл. 31 ал.1 т.1 от ЗУТ за минимално разстояние до регулационните линии е възможно само при предварително дадено писмено съгласие от собствениците на прилежащия съседен имот.

Съгласно чл. 140 ал.5 от ЗУТ в населено място с действащ регулационен план, определено за ниско жилищно застрояване, инвестиционното проектиране може да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота, като за разрешаване на строителството не се изисква одобряване на план за застрояване. Т.е. в тези случаи визата за проектиране има значението и действието на план за застрояване за конкретния имот.

Чл. 5 ал. 1  от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, инвестиционните проекти следва да  съответстват на скицата (визата) за проектиране по чл. 140 ЗУТ и на изискванията на заданието за проектиране или договора за проектиране в случаите, когато не е изработено задание.

С Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се определят условията и редът за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях. С наредбата са одобрени и образци на актове и протоколи, със съответни реквизити, които са задължителни за участниците в строителството.

Съгласно чл. 7  ал. 3 т.3 (изм. и доп.) от Наредба № 3 от 31.07.2003 г.  /в редакцията към ДВ бр. 37 от 2004 г./, протоколът за определяне на строителна линия и ниво на строежа (образец № 3) за строежите от пета категория се съставя от техническия ръководител, в присъствието на възложителя, на проектанта по част конструктивна, строителя и технически правоспособно физическо лице по част "Геодезия" към лицето, упражняващо строителен надзор.

Съгласно чл. 7 ал. 3 т. 2 /б/ от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., в действащата от ДВ бр.29/2006 г. редакция,  протокол за определяне на строителна линия и ниво  на строежа (приложение № 2 образец 2 ) за строежи от пета категория, се съставя от техническия ръководител в присъствието на възложителя, строителя, технически правоспособното физическо лице по част "Геодезия" към лицето, упражняващо строителен надзор, и на служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ - назначен в администрацията на съответната община служител за контрол по строителството.

Съгласно чл. 4 ал. 4 от Наредбата актовете и протоколите се подписват от съставителите/съставителите и присъствалите лица съгласно приложенията от тази наредба, които носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в тях данни.

   Съгласно чл. 225 ал.2 т.3 от ЗУТ един строеж е незаконен, когато се извършва  при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗУТ.

Чл. 154 ал. 2 т.4 и т.5 от ЗУТ определят като съществени отклоненията от одобрения инвестиционен проект, които нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания /т.4/ и променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията /т.5/.

Т.е. един строеж винаги ще бъде незаконен, ако е налице отклонение от одобрения инвестиционен проект, с което се нарушават строителните правила и нормативи / чл. 225 ал.2 т.3 от ЗУТ  във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ/. 

Ако с отклонението се променят само строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, незаконността на строежа ще се определи от преценката доколко съществени са тези промени.

Съгласно чл. 163а ал. 5 от ЗУТ (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2006 г.) когато строежът се изпълнява от възложителя, той е длъжен да осигури технически ръководител - строителен инженер или строителен техник, който ръководи строителните работи. Този технически ръководител следва да бъде и съставител на протокола за определяне на строителна линия и ниво на строежа съгласно чл. 7 ал. 3 т.3 (изм. и доп.) от Наредба № 3 от 31.07.2003 г.  /в редакцията към ДВ бр. 37 от 2004 г./  и чл. 7 ал. 3 т. 2 /б/ от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., в действащата от ДВ бр.29/2006 г. редакция.

По делото са събрани писмени, гласни доказателства и е допусната по искане на жалбоподателя комплексна съдебна експертиза. Заключението на вещите лица съответства на събраните по делото писмени доказателства и закона, даден е пълен и последователен отговор на въпросите, обективно е и компетентно,  не е оспорено от страните и е прието от съда, поради което съдът му се доверява напълно.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По повод жалба подадена от Симеон Алексиев В. *** /лист 148/, на 03.12.2010 г. служители на РДНСК-Северозападен район, сектор Ловеч са извършили проверка на строеж „тераса към жилищна сграда” в с.Глогово обл.Ловеч общ.Тетевен кв.13 УПИ № VІ-234 по плана на селото. За установените обстоятелства служителите са съставили Констативен  акт №248-1/03.12.2010 г. и Констативен акт №248-2/03.12.2010 г. /лист 141-143.

С връчването на констативните актове собственикът на строежа М.А.И. е уведомен за започването на производство по премахване на строежа.

В хода на това производство административния орган е установил, че не само терасата към жилищната сграда в процесния имот е изградена при допуснати нарушения, но и цялата жилищна сграда е изградена при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект /лист 136/, поради което е образувано ново административно производство относно целия строеж в УПИ VІ-234 кв.13 по плана на с.Глогово /лист 136-139/. Със Заповед №ДК-02-СЗР-48/21.02.2011 г. производството образувано относно строеж „тераса към жилищна сграда” въз основа на Констативен  акт №248-1/03.12.2010 г. съставен от служители на РДНСК – Северозападен район сектор Ловеч, е прекратено /лист 134/.

На 20.01.2011 г. служители на РДНСК-Северозападен район, сектор Ловеч са извършили проверка на строеж „еднофамилна жилищна сграда” в с.Глогово обл.Ловеч общ.Тетевен кв.13 УПИ № VІ-234 по плана на селото, собственост на М.А.И.. Проверката е извършена в присъствие на собственика, който е и възложител на строежа и строител.

При проверката е установено, че за строежа няма сключен договор с технически ръководител, променена е предвидената с одобрения проект конструкция и конструктивни елементи, като през октомври 2010 г. е изградена тераса от южната страна на сградата с размери около 8,43 м. / 2,05 м., южната част на сградата и терасата са разположени по страничната регулационна линия към УПИ V-233, а северната стена отстои до 1м. от регулационната линия.

Проверяващите длъжностни лица са стигнали до извод, че при извършването на строежа са налице съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154 ал.2 т.4 и 5 от ЗУТ и несъответствие с указания начин на застрояване определен от гл.архитект  на Община Тетевен с виза за проектиране по чл. 140 ал.4 от ЗУТ. За резултатите от проверката е съставен Констативен акт №6-1/20.01.2011 г./лист 85/, който е подписан от длъжностните лица и собственика, който е и възложител и строител, при което жалбоподателят е информиран за започване на производство по спиране на строителството.

При извършената на 20.01.2011 г. проверка длъжностните лица са установили също така, че по плана за регулация на с.Глогово в сила от 1963 г. процесния имот е отреден за ниско жилищно строителство, и че план за застрояване на с.Глогово не е изработван и одобряван, поради което главния архитект на Община Тетевен на 01.09.2004 г. е издал виза за проектиране по чл. 140 ал.4 от ЗУТ за процесния имот за свободно застрояване на жилищна сграда на 3 м. от страничната регулационна линия към УПИ V-233.

Длъжностните лица са констатирали, че извършеното строителство е при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и издадената виза за проектиране. Проверяващите длъжностни лица са стигнали до извод, че при извършването на строежа са осъществени съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154 ал.2 т.4 и 5 от ЗУТ.

За резултатите от проверката и на основание Констативен акт №6-1/20.01.2011 г. е съставен и Констативен акт №6-2/20.01.2011 г. /лист 88/, който е подписан от длъжностните лица и собственика, който е и възложител и строител, при което жалбоподателят е информиран за започване на административно производство по чл. 225 ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа.

Истинността на двата констативни акта е оспорена в настоящото производство от жалбоподателя /лист 162/.

На 21.02.2011 г. Началникът на РДНСК – Северозападен район издава оспорената в настоящото производство Заповед № ДК-02-СЗР-49 от  21.02.2011 г. /лист 80/, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „жилищна сграда”, находящ се в УПИ № VІ-234 в кв.13 по плана на с.Глогово обл.Ловеч общ.Тетевен, с извършител М.А.И., предоставена е възможност за доброволно изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта и, при неизпълнение, е наредено принудително премахване на незаконния строеж.

Безспорно е по делото, че заповедта е издадена от материално компетентен административен орган /лист 83 и сл. от делото/, оправомощен по съответния ред.

При издаване на акта са спазени всички процесуални правила – жалбоподателят е уведомен за започването на производството с връчване на Констативен акт № 6-2/20.01.2011 г. Служители на РДНСК-Северозападен район са извършили проверка на място в присъствие на жалбоподателя. Съставени са подробни констативни актове /чл. 225 ал.3 от ЗУТ/, в които са отразени обстоятелствата установени при проверката. На жалбоподателя са връчени преписи от констативните актове и му е предоставена възможност да подаде възражение в 7-дневен срок, което включва и възможността да представи доказателства или да иска събирането на доказателства от органа. По делото няма данни жалбоподателят да е представял пред органа възражение /лист 89/. 7-дневния срок е изтекъл на 27.01.2011 г. На 21.02.2011 г. /понеделник/ административния орган е издал оспорената заповед, като е изложил подробни мотиви, в които е посочил фактическите и правни основания за издаването й.

Заповедта е издадена повече от 14 дни след изтичане на срока за възражение. Но в случая производството е започнало по инициатива на административния орган, а не по искане от страна на заинтересовано лице, и неспазването на сроковете по чл. 57 от АПК не водят до приложение презумпциите на чл.58 от АПК.

Безспорно е, че заповедта е издадена в писмена форма и съдържа мотиви.

Безспорно е, че процесната сграда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ  и е строеж от пета категория.

Не се спори и относно факта, че строителните работи, установени с констативните актове, са извършени от жалбоподателя, който е и собственик на имота и възложител на строежа.

Сградата е довършена в груб строеж и няма спор относно това, че изграждането на строежа е започнало през 2005 г. и е продължило до октомври 2010 г.

Спорно между страните е дали при извършване на строежа са допуснати съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, които нарушават строителните правила и нормативи, техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания и променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията /чл. 154 ал. 2 т.4 и т.5 от ЗУТ /, които отклонения да водят до незаконност на строежа по чл. 225 ал.2 т.3 от ЗУТ.

По делото е приложен одобрен на 05.07.2005 г. от главния архитект на Община Тетевен инвестиционен проект.

 В обяснителните записки по различните части на проекта се сочи, че е изработен въз основа на виза за проектиране издадена от главния архитект на Община Тетевен /лист 12, 32, 64 и 65/, без да се сочи дата на издаване на визата. Като време на изработване на проекта в част Архитектурна е конкретизирана дата 20.ХІІ.2004 г. / лист 10, 11, 20, 21, 22, 24 и 25 /. В част Конструктивна, изготвена въз основа на сключен от жалбоподателя договор за проектиране, регистриран в КИИП София-град на 07.06.2005 г. /лист 30/, е посочена дата на изработване 20.05.2005 г., а в част Трасировъчен план и вертикална планировка е приложено извлечение с координати, издадено от Община Тетевен на 08.06.2005 г. /лист 66/, като е посочено, че при изготвянето е ползвана и част Архитектурна от същия проект /лист 64/. Към частите на проекта е приложена виза за проектиране издадена на 01.09.2005 г. от гл.архитект на Община Тетевен върху скица, издадена от Община Тетевен на 02.05.2004 г.

По делото е представено Разрешение за строеж №92 издадено на 06.07.2005 г. от главен архитект на Община Тетевен /лист 96, 118/, съгласно което на М.А.И. в качеството на възложител  се разрешава да извърши строителство на обект „еднофамилна жилищна сграда” в УПИ VІ-234 кв.13 по ПУП на с.Глогово обл.Ловеч въз основа на „скица с виза от 01.09.2005 г. на гл. арх.” и съгласно одобрен от главен архитект на Община Тетевен на 05.07.2005 г. проект. Разрешението за строеж е влязло в сила на 20.07.2005 г. съгласно отбелязването по т.1 на гърба на разрешението. Разрешението за строеж е връчено на възложителя срещу подпис.

По делото е приложена и скица издадена на 02.05.2004 г. от Община Тетевен, върху която главния архитект на Община Тетевен на основание чл. 140 от ЗУТ е издал виза за проектиране на „едноф.жилищна сграда” по указания върху скицата начин, като в графичната част са отразени разстоянията от страничната регулационна линия с имот V-233 в кв.13 и към дъното на парцела съответно 3 м. и 5 м. /лист 13, 54, 65, 97 и 113/.

Датата на издаване на визата за проектиране е 01.09.2005 г., т.е. издадена е повече от месец след влизане в сила на Разрешение за строеж с №92 / 06.07.2005 г.

По делото е представен протокол за определяне на строителна линия и ниво в имот УПИ VІ-234 кв.13 по плана на с.Глогово /лист 49, 50, 94, 95, 109/. Протоколът не е завършен, тъй като няма дата на съставяне. Освен това като присъстващо технически правоспособно лице е посочен инж. Х.В.Д., разпитан като свидетел по настоящото дело, който реално не е присъствал на даване на строителна линия и ниво в процесния имот, и не е подписал представения по делото протокол /лист 196/. В протокола е посочено само трасиране на отстоянията на югоизточната точка на сградата спрямо осови точки – от о.т. 67 към о.т. 68 от уличната регулационна линия, но не са посочени отстоянията от регулационните линии към съседния имот V-233 и към дъното на парцела.

Такъв извод са направили и вещите лица по допуснатата комплексна съдебна експертиза /лист 179, 183 от делото/.

По делото не е представен договор сключен за строежа с технически ръководител, който да е съставител на протокола за даване на строителна линия и ниво, каквито са изискванията на чл. 163а ал. 5 от ЗУТ и чл. 7 ал. 3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. 

На 23.12.2010 г. /лист 48/ е извършено кадастрално заснемане на сграда в УПИ VІ-234 кв. 13 по ПУП на с.Глогово с изпълнител „ДД” ООД и възложител М.А.И. /лист 46/. При заснемането е установено, че сградата е изградена плътно до страничната регулационна линия /лист 48/, като са изготвени и чертежи за ситуацията по протокол за строителна линия и ниво /лист 55/ и заснетото на място положение /лист 61/.

Вещите лица, назначени по допуснатата от съда комплексна съдебна експертиза, са установили по безспорен начин, че строежът е разположен на разстояние от 0,31 м. за терасата и 0,57 м. за южната част на сградата до 1,92 м. в северната част на сградата от страничната регулационна линия с УПИ V-233 кв.13 по плана на с.Глогово /лист 179/. Т.е. всяка една точка от западната фасада на сградата е на разстояние по-малко от 3 м. от страничната регулационна линия към УПИ V-233 кв.13 по плана на с.Глогово.

По делото не са представени доказателства собственикът на посочения съседен прилежащ УПИ V-233 кв.13 да е давал изрично писмено съгласие по реда на чл. 21 ал.5 от ЗУТ за допускане на свързано ниско застрояване в съседния имот или за извършване на строеж на разстояние под определените нормативи за разстоянията на сградите на основното застрояване по чл. 31 ал.1 т.1 и ал.4 от ЗУТ. Напротив – налице са данни за изрично несъгласие от страна на собственика – лист 148 и 149 от делото.

По делото е безспорно, че не е изработван и одобряван застроителен план за с.Глогово, поради което издадената виза за проектиране има значението на застроителен план съгласно чл. 140 ал. 5 от ЗУТ, и посочените в нея изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи са задължителни за проектирането и извършването на строежа. В приложената по делото виза изрично в графичната част са посочени отстоянията от страничната граница и дъното на урегулирания имот, на които следва да се строи. Тези разстояния са посочени ясно и недвусмислено и в одобрения инвестиционен проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж в процесния имот /лист   64, 68/.

По делото е безспорно доказано, че изградената през м. октомври 2010 г. /лист 141/ тераса от южната част на сградата не е предвидена в одобрения инвестиционен проект и не е в обхвата на издаденото разрешение за строеж.

От заключението на вещите лица и изложеното от тях при изслушването им от съда, е видно, че е извършено разширение на предвидената по проекта тераса от южната страна на сградата, посредством самостоятелна конструкция с ширина 1,05 м., изградена пред терасата на жилищната сграда. Вещото лице инж. Минкова е изложила пред съда становището си, че допълнителната покрита с плоча конструкция с ширина 1,05 м. изградена пред терасата, е самостоятелна и не е предвидена в одобрения проект, но тъй като в конструктивно отношение не е свързана със строежа, може да се приеме, че е вид допълващо застрояване „навес” /лист 183 и 184/. Т.е. тази конструкция представлява самостоятелен строеж и не е част от строежа „еднофамилна жилищна сграда”.

 Вещите лица са установили, че отклонението от одобрения проект по отношение на размерите на терасата на жилищната сграда, с изключение на допълнителната конструкция, се състои в това, че ширина на терасата е по-голяма с 0,10 м. от предвидената по проекта.

В мотивите си за издаване на заповедта административния орган е посочил изрично приетите за установени от него факти – строителство на  жилищна сграда и тераса към нея на разстояние под 3 м. от страничната регулационна линия към УПИ V-233 /”от 0,56 м. до 1,6 м от съществуваща ограда”, „терасата и южната част от жилищната сграда са по страничната регулационна линия към УПИ V-233, а северната част от сградата отстои до 1 м. от същата регулационна линия”/, както и изграждане на тераса с размери 2,05 м. на 8,43 м. включваща „самостоятелна носеща конструкция”, от южната страна на сградата.

Вещите лица са установили с точност конкретните разстояния от страничната регулационна линия - от 0,31 м. за терасата и 0,57 м. за южната част на сградата до 1,92 м. за северната част на сградата. Т.е. констатациите на служителите на РДНСК, отразени в констативните актове, и изводът на административния орган, че строежът е на разстояние под 3 м. от страничната регулационна линия се потвърждава и от заключението на вещите лица.

Тези факти административният орган е квалифицирал като противоречие с одобрения инвестиционен проект и с издадената виза за проектиране от главен архитект на Община Тетевен.

Административния орган е приел с оглед установените факти, че в случая е налице строеж извършен при съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект и промени в строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията по чл. 154 ал.2 т.4 и т.5 от ЗУТ.

Съдът следва да обсъди наличието на незаконен строеж с оглед мотивите на обжалвания административен акт – посочените фактически основания и правната им квалификация, извършена от административния орган, като е ограничен в рамките на фактическите констатации, направени от длъжностните лица, съставили констативния акт, сложил началото на административното производство, и посочените такива в издадения въз основа на него административен акт - предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

І. Безспорно е доказано по делото, че процесния строеж е извършен на разстояния от страничната регулационна линия към УПИ V-233 в кв.13 по плана на с.Глогово по-малки от 3 м.

Този извод се подкрепя от всички събрани по делото писмени доказателства и от заключението по допусната комплексна съдебна експертиза, което съдът намира за безпристрастно и компетентно изготвено, непротиворечащо на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което кредитира изцяло.

На първо място визата за проектиране е издадена за свободно ниско жилищно застрояване на разстояние 3 м. от страничната граница към УПИ V-233 и 5 м. от дъното на урегулирания имот. Визата е приложена и е неразделна част от одобрения проект, като в случая има значението и действието на застроителен план.

На следващо място, съгласно изискването на чл. 5 ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, в одобрения инвестиционен проект част Трасировъчен план и вертикална планировка изрично са посочени отстоянията 3 м. и 5 м. /лист 68/, с което проектът е съобразен със скицата (визата) за проектиране по чл. 140 ЗУТ.

Глава Трета Раздел ІV от ЗУТ „Нормативи за разполагане на сградите на основното застрояване” безспорно са част от строителните правила и нормативи, посочени в чл. 154 ал.2 т.4 от ЗУТ. Изискването за спазване на отстоянията от страничната регулационна линия при проектирането, разрешаването и извършването на нови строежи е императивно. Единственото отклонение за застрояване на разстояния под определените в чл. 31 от ЗУТ уредено в ЗУТ, е възможността при наличие на изрично предварително съгласие на собствениците на съседни имоти да се допусне свързано застрояване.

Следва да се има предвид разпоредбата на чл.134 ал.4 т.1 от ЗУТ, от която става ясно, че за законодателя изискването за съобразяване с регулацията, в това число и спазването на отстоянията до регулационните линии при извършване на строежи, са особено съществени, поради което е отнета възможността при незаконни строежи извършени в разрез с предвижданията на действащ ПУП, включително и несъобразени с минималните отстояния от регулационните линии, да се извършва изменение на ПУП с цел да се  узакони строежа, като осигурят и изискуемите отстояния от регулацията включително.

С оглед засилената защита на действащите ПУП при наличието на незаконен строеж, предвидена от законодателя, съдът счита, че допуснатите при строителство на сгради отклонения от одобрените инвестиционни проекти, които се изразяват в неспазване на посочените в проектите отстояния от регулационните линии, което отклонение е довело до неспазване на предвидените в ЗУТ минимални отстояния, е съществено отклонение от одобрените инвестиционни проекти, състоящо се в нарушаване на строителни правила и нормативи.

Изграждането на жилищната сграда на разстояние във всяка една от западните й точки под 3 м. от страничната регулационна линия към УПИ V-233 в кв.13 по плана на с.Глогово, при липса на изрично предварително писмено съгласие от собственика на прилежащия имот по чл. 21 ал.5 от ЗУТ, и при наличието на данни да явно несъгласие от негова страна /лист 148 и 149/, безспорно е съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект и е основание за квалифициране на строежа като незаконен по чл. 225 ал.2 т.3 от ЗУТ във вр. с чл. 154 ал. 2 т.4 от ЗУТ.

С оглед на това съдът счита за безспорно доказано, че строежът предмет на процесната заповед правилно е определен от административния орган като незаконен по чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ във вр. с чл. 154 ал. 2 т.4 от ЗУТ и подлежащ на премахване.

ІІ. Относно другото  посочено основание за незаконност на строежа по чл. 154 ал. 2 т.5 от ЗУТ – наличието на съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, които променят строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията, съдът счита, че доказателства в тази насока по делото не бяха представени от ответника.

Установеното отклонение от 0,10 м. в ширината на терасата на жилищната сграда и от 0,30 м. в ширината на северната фасада съдът намира за несъществено, а и не бяха представени доказателства, че то по някакъв начин е повлияло съществено на  строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или на натоварванията.

 Относно другото фактическо основание, посочено в мотивите на заповедта от административния орган „изграждане на тераса с размери 2,05 м. на 8,43 м.” включваща „самостоятелна носеща конструкция” от южната страна на сградата, съдът счита, с оглед заключението на вещите лица, че строежът пред терасата на жилищната сграда, с установени от вещите лица размери 1,05 м. на 8,45 м. /лист 179/, който е самостоятелен в конструктивно отношение, може да се определи като допълващо застрояване „навес”.

Безспорно е по делото, че това строителство е извършено без одобрени строителни книжа.

Независимо че е изграден непосредствено до сграда от основното застрояване, строежът представлява самостоятелна конструкция, без връзка в конструктивно отношение с жилищната сграда /лист 184/, и не би могъл да се квалифицира като съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект, което променя строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията чл. 154 ал. 2 т.5 от ЗУТ.          Съдът счита, че правилната квалификация за този строеж е по чл. 225 ал.2 т.2 предл.второ от ЗУТ – строеж, извършван без разрешение за строеж.

Това основание за незаконност на строежа не е сред посочените  фактически основания и правната им квалификация в мотивите на обжалвания административен акт и не обосновава извода на административния орган за незаконност на строежа „еднофамилна жилищна сграда” поради промени в строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията.

От друга страна, тъй като сам по себе си този строеж не променя строителната конструкция и вида на конструктивните елементи и/или натоварванията на жилищната сграда, относно нея не е налице основание за незаконност по чл. 225 ал.2 т.3 от ЗУТ във вр. с чл. 154 ал. 2 т.5 от ЗУТ.

Съдът счита че сами по себе си отклоненията в размерите на жилищната сграда, установени от вещите лица, и наличието на самостоятелно допълващо застрояване „навес” пред южната фасада на процесната сграда, не са основания за незаконност на строежа „еднофамилна жилищна сграда”. Само на основание тяхното наличие не може да се определи строежът като незаконен.

Но безспорно доказаното по делото наличие на другото посочено в мотивите на обжалвания административен акт фактическо основание за незаконност на строежа обсъдено от съда по-горе в решението /т. І/, с направена от органа точна правна квалификация по чл. 225 ал.2 т.3 от ЗУТ във вр. с чл. 154 ал. 2 т.4 от ЗУТ е достатъчно, за да бъде изводът на административния орган за незаконност на строежа „еднофамилна жилищна сграда” обоснован, законосъобразен и правилен.

 Поради което издадената заповед е законосъобразна.

ІІІ.Следва да се обсъди и твърдението на жалбоподателя, че строежът е извършен съгласно направеното трасиране по протокол за определяне на строителна линия, и че, ако в протокола е налице грешка в трасирането, то това не води до незаконност на строежа и не е налице отклонение от одобрения проект.

Съдът намира това твърдение за неоснователно.

На първо място, както по-горе бе отбелязано, по делото не бе представен протокол за определяне на строителна линия и ниво, който да е изготвен в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Представения по делото протокол не е завършен, няма достоверна дата. Между страните е безспорно, че протоколът е съставен и подписан от лицето инж. Иван Стайков. На 16.03.2008 г. лицето е починало в гр.Прага Република Чешка /лист 194/.

Част от съдържанието на протокола /задължителен реквизит/ съгласно разпоредбите на Наредба № 3 от 31.07.2003 г., и в редакцията преди ДВ бр. 29/2006 г. и след това, е посочването на датата, на която е извършено трасирането за даване на строителна линия и ниво.

В представения по делото протокол не е посочена дата, той не е завършен и няма характера на официален документ по чл. 179 от ГПК, поради това че не е издаден по установените с Наредба № 3 от 31.07.2003 г. форма и ред.

Единственото правило в случая, което може да  намери приложение  относно достоверната дата за съставяне на представения по делото документ, е правилото на чл. 181 ал.1 предл.второ от ГПК – документът има достоверна дата за трети лица от деня на смъртта на лицето, което е подписало документа.

Следва да се отбележи, че свидетелката Зоя Маринова Мечкарова /лист 182/, която лично е участвала в трасирането като помощник на инж. Стайков, заяви пред съда, че почеркът и подписът в протокола са на инж. Стайков, но не посочи пред съда дата или поне година на извършване на трасирането за определяне на строителна линия и ниво в процесния имот /”Не си спомням годината на трасирането…” лист 182/.

Т.е. единствената достоверна дата на съставяне на представения по делото протокол е датата 16.03.2008 г.

Към тази дата протоколът не е отговарял на изискванията на Наредба № 3 от 31.07.2003 г., тъй като при извършване на трасирането и съставянето му не е присъствал служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ - назначен в администрацията на Община Тетевен служител за контрол по строителството.

Както по – горе бе посочено, съгласно чл. 4 ал. 4 от Наредбата № 3 от 31.07.2003 г. подписалите протоколите съставители и присъствали лица носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в тях данни. Протоколът представен по делото е подписан лично от жалбоподателя, който на основание чл. 4 ал.4 от Наредбата също е носел отговорност за редовното му съставяне и достоверността на съдържащите се в него данни.

Дори и да беше датиран коректно, протоколът за определяне на строителна линия и ниво не може да изменя одобрените инвестиционни проекти и да противоречи на предвижданията на издадената виза, поради липса на ЗП в случая. Ако от неправилно определена строителна линия и ниво са произтекли щети за възложителя, редът за защита на правата му не е по АПК, а по общия гражданско-правен ред.

Неправилно определената строителна линия и ниво могат да доведат до незаконност на строежа, ако в следствие на това неправилно трасиране се изпълни строеж в съществено отклонение от одобрения проект.

Ако отклонението от предвидените в одобрения инвестиционен проект отстояния не беше довело до неспазване на нормативите за разполагане на сградите на основното застрояване, то не би било съществено и не би довело до незаконност на строежа.

С оглед изложеното до тук съдът счита правния извод на административния орган, издал оспорения акт, че строежът е незаконен по смисъла чл.225 ал.2 т.3 от ЗУТ и подлежи на премахване, за правилен. По категоричен и безспорен начин е доказано, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материално-правните разпоредби.

В жалбата няма оплакване за несъответствие на акта с целта на закона, но, доколкото в случая е налице обвързана компетентност на административния орган и липсват доказателства по делото, сочещи наличието на подобен порок на оспорения акт, съдът счита, че същият съответства на целта на закона.

Оспорването на истинността на Констативен акт № 6-1/20.01.2011 г. и констативен акт с № 6-2/20.01.2011 г. издадени от служители на РДНСК-Северозападен район Сектор Ловеч, направено от жалбоподателя, не бе доказано. Изложеното в констативните актове е изцяло потвърдено от останалите събрани по делото доказателства /лист 46 – 62/, и от заключението на назначените вещи лица.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимите правни норми съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Оспорването се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

По делото има искане за възстановяване на разноски направено от страна на ответника по жалбата /лист 199/. При този изход от делото, с оглед факта, че ответникът е представляван от младши юрисконсулт П. в съдебното производство, на основание ТР № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 150 лв. съгласно чл. 8 във вр. с  чл. 7 ал. 1 т. 4 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Ловешки административен съд, шести административен състав, на осн. чл.172 ал.2 предложение последно от АПК

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание  чл. 144 от АПК във вр. с чл. 194, ал. 2 и чл. 193, ал. 2 от ГПК, направеното от жалбоподателя М.А.И. с ЕГН********** ***, ОСПОРВАНЕ НА ИСТИННОСТТА на представените от ответника РДНСК-Северозападен район, представлявана от началник, документи Констативен акт № 6-1/20.01.2011 г. и Констативен акт № 6-2/20.01.2011 г. издадени от служители на РДНСК-Северозападен район Сектор Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх.№ 778/23..03.2011 г. подадена от М.А.И. с ЕГН********** *** срещу Заповед № ДК-02-СЗР-49/21.02.2011 г. издадена от началник на РДНСК-Северозападен район, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „жилищна сграда”, находящ се в УПИ № VІ-234 в кв.13 по плана на с.Глогово обл.Ловеч общ.Тетевен, с извършител М.А.И., предоставена е възможност за доброволно изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта и, при неизпълнение, е наредено принудително премахване на незаконния строеж.

ОСЪЖДА М.А.И. с ЕГН********** *** да заплати на ответника РДНСК –Северозападен район, представлявана от началник, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

   Решението подлежи на обжалване чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

         Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

                                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: